15 oct 2011, 15:17

Два живота назаем

  Poesía » Otra
979 0 16

Всяка вечер аз съм различна.
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност,
два часа живот не от Господ написан,

чужд, ама истински до парадоксалност,
а моят наднича отзад зад кулисите
като босо хлапе сополиво,
само изоставено от своята майка развратна.
Два живота живея назаем и сърцето ми нощем се свива
във конвулсия тиха и кратка.
Всяка вечер аз съм различна,
а Шекспир е казал: „Животът е сцена...”
И знам, че е твърде себично,
но една моя сълза иска да бъде докрай споделена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...