15.10.2011 г., 15:17

Два живота назаем

977 0 16

Всяка вечер аз съм различна.
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност,
два часа живот не от Господ написан,

чужд, ама истински до парадоксалност,
а моят наднича отзад зад кулисите
като босо хлапе сополиво,
само изоставено от своята майка развратна.
Два живота живея назаем и сърцето ми нощем се свива
във конвулсия тиха и кратка.
Всяка вечер аз съм различна,
а Шекспир е казал: „Животът е сцена...”
И знам, че е твърде себично,
но една моя сълза иска да бъде докрай споделена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...