30 may 2017, 17:18

Два лъча светлина 

  Poesía » De amor
436 0 1

През планини, гори и морета,
над една чудна и тъмна земя,
пътуват сред небесни полета
два самотни лъча светлина.
 

Един до друг те движат се,
оставят огнена следа
и тихомълком се споглеждат
двата кротки лъча светлина.
 

Те усмихват се и си говорят
и осъзнават късно, за беда,
че веч' един без друг не могат
двата чисти лъча светлина.
 

Успоредно движат се обаче,
а за това си има правила –
те нивга няма да се срещнат
двата златни лъча светлина.
 

Но правилата тук не важат,
щом посоката им е една
и щом привличат се реално
двата топли лъча светлина.
 

Любовта им кара ги да вярват,
че сами решават своята съдба,
ръце протягат и се хващат
двата страстни лъча светлина.
 

Прегръщат се и става чудо –
поемат заедно към вечността
и свойте мисли и мечти събират
в един ярък лъч от светлина!
 

Април 2017

© Калоян Стоянов Todos los derechos reservados

Първото ми стихотворение, изпълнено с романтичен оптимизъм, разкрива как силата на споделената любов може да се справи с всичко!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??