May 30, 2017, 5:18 PM

Два лъча светлина

  Poetry » Love
784 0 1

През планини, гори и морета,
над една чудна и тъмна земя,
пътуват сред небесни полета
два самотни лъча светлина.
 

Един до друг те движат се,
оставят огнена следа
и тихомълком се споглеждат
двата кротки лъча светлина.
 

Те усмихват се и си говорят
и осъзнават късно, за беда,
че веч' един без друг не могат
двата чисти лъча светлина.
 

Успоредно движат се обаче,
а за това си има правила –
те нивга няма да се срещнат
двата златни лъча светлина.
 

Но правилата тук не важат,
щом посоката им е една
и щом привличат се реално
двата топли лъча светлина.
 

Любовта им кара ги да вярват,
че сами решават своята съдба,
ръце протягат и се хващат
двата страстни лъча светлина.
 

Прегръщат се и става чудо –
поемат заедно към вечността
и свойте мисли и мечти събират
в един ярък лъч от светлина!
 

Април 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Стоянов All rights reserved.

Първото ми стихотворение, изпълнено с романтичен оптимизъм, разкрива как силата на споделената любов може да се справи с всичко!

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...