През планини, гори и морета,
над една чудна и тъмна земя,
пътуват сред небесни полета
два самотни лъча светлина.
Един до друг те движат се,
оставят огнена следа
и тихомълком се споглеждат
двата кротки лъча светлина.
Те усмихват се и си говорят
и осъзнават късно, за беда,
че веч' един без друг не могат
двата чисти лъча светлина.
Успоредно движат се обаче,
а за това си има правила –
те нивга няма да се срещнат
двата златни лъча светлина.
Но правилата тук не важат,
щом посоката им е една
и щом привличат се реално
двата топли лъча светлина.
Любовта им кара ги да вярват,
че сами решават своята съдба,
ръце протягат и се хващат
двата страстни лъча светлина.
Прегръщат се и става чудо –
поемат заедно към вечността
и свойте мисли и мечти събират
в един ярък лъч от светлина!
Април 2017
© Калоян Стоянов Всички права запазени