Пари печелиш, а нощем не спиш, сън не те лови, само ги броиш колко имаш и колко още искаш, всеки ден само за това мислиш. Любимите си хора не зачиташ, парите повече обичаш, ако си самотен, любов си купуваш, но човек без приятели нищо не струва. Дори семейството си ти ще предадеш, само до парите да се добереш. Нощем съвестта ти те гризе, но ти знаеш, че и тя за парите ще се поддаде. И сълзите в пари превръщаш, и на близките гръб обръщаш. Криеш тази твоя същност под маска от лъжи и че нараняваш другите, не те боли. Не искаш даже за прошка да помолиш, а със зъби и и нокти пак за пари се бориш. И парите се превръщат в твои приятели, а близките хора приемаш за предатели. Но поне за минутка се замисли - къде отиваш ти? Даже всичко да имаш, в гроба нищо не взимаш. И за пари да си продадеш душата, те няма да ти трябват - два метра под земята!
Идеята ми прилича на песента на Вероника "Два квадрата тишина" - "даже всичко да имаш, там долу нищо не взимаш". Може и да е случайно, но ми харесва като цяло!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.