30 may 2008, 0:36

Два метра под земята 

  Poesía
824 1 12
Пари печелиш, а нощем не спиш,
сън не те лови, само ги броиш
колко имаш и колко още искаш,
всеки ден само за това мислиш.
Любимите си хора не зачиташ,
парите повече обичаш,
ако си самотен, любов си купуваш,
но човек без приятели нищо не струва.
Дори семейството си ти ще предадеш,
само до парите да се добереш.
Нощем съвестта ти те гризе,
но  ти знаеш, че и тя за парите ще се поддаде.
И сълзите в пари превръщаш,
и на близките гръб обръщаш.
Криеш тази твоя същност под маска от лъжи
и че нараняваш другите, не те боли.
Не искаш даже за прошка да помолиш,
а със зъби и и нокти пак за пари се бориш.
И парите се превръщат в твои приятели,
а близките хора приемаш за предатели.
Но поне за минутка се замисли - къде отиваш ти?
Даже всичко да имаш, в гроба нищо не взимаш.
И за пари да си продадеш душата,
те няма да ти трябват - два метра под земята!

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??