30 мая 2008 г., 00:36

Два метра под земята

961 1 12
Пари печелиш, а нощем не спиш,
сън не те лови, само ги броиш
колко имаш и колко още искаш,
всеки ден само за това мислиш.
Любимите си хора не зачиташ,
парите повече обичаш,
ако си самотен, любов си купуваш,
но човек без приятели нищо не струва.
Дори семейството си ти ще предадеш,
само до парите да се добереш.
Нощем съвестта ти те гризе,
но  ти знаеш, че и тя за парите ще се поддаде.
И сълзите в пари превръщаш,
и на близките гръб обръщаш.
Криеш тази твоя същност под маска от лъжи
и че нараняваш другите, не те боли.
Не искаш даже за прошка да помолиш,
а със зъби и и нокти пак за пари се бориш.
И парите се превръщат в твои приятели,
а близките хора приемаш за предатели.
Но поне за минутка се замисли - къде отиваш ти?
Даже всичко да имаш, в гроба нищо не взимаш.
И за пари да си продадеш душата,
те няма да ти трябват - два метра под земята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Парите заличават всяко чувство,и слепи правят ни душите ...
  • Идеята ми прилича на песента на Вероника "Два квадрата тишина" - "даже всичко да имаш, там долу нищо не взимаш". Може и да е случайно, но ми харесва като цяло!
  • уникално е ..... грубо ама истина браво мацка 6+
  • Толкова много истини казваш, мила!Жалко е, че са много малко хората които ги виждат и чуват...Но ние все пак да им го кажем де
    Много хубав стих!

    Пратих ти скайпа си на пощата ти
  • Благодаря ти,мила Симона Прегръщам те

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...