Два реда

14 may 2017, 22:31

Poesía » Otra

596 1 2

Прекалено бързо живея.

Нямам време дори за поезия.

А в небето просто си грее,

едно слънце – да се обесиш.

Дните са въртележка –

желания непостигнати

и понякога става тежко,

дори да бъда усмихната.

Много здраве на всички завистници,

продъпжавам да пиша рими,

да не вземете да се замислите

за бъдеще необозримо.

Прекалено бавно минава ми

всяко чувство за слабост.

Добре, че ви има приятели,

да ми носите радост.

Прекалено бързо живеем,

а животът е толкова кратък –

двата реда, които да сложим

на надгробния камък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

teis

2018-11-24T23:19:26+02:00

Така е! Много вярно си го фокусирала...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-15T03:01:01+03:00

Браво, Мариета! Усмихнатата философия на ежедневието, което ни поднасяш с ненатрапчива ирония е изпитание за всеки от нас.Поантата е убедителна и заковава всичко останало.Поздрав за написаното!😅