Два реда
Прекалено бързо живея.
Нямам време дори за поезия.
А в небето просто си грее,
едно слънце – да се обесиш.
Дните са въртележка –
желания непостигнати
и понякога става тежко,
дори да бъда усмихната.
Много здраве на всички завистници,
продъпжавам да пиша рими,
да не вземете да се замислите
за бъдеще необозримо.
Прекалено бавно минава ми
всяко чувство за слабост.
Добре, че ви има приятели,
да ми носите радост.
Прекалено бързо живеем,
а животът е толкова кратък –
двата реда, които да сложим
на надгробния камък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Караджова Все права защищены
