14 мая 2017 г., 22:31

Два реда

879 1 2

Прекалено бързо живея.

Нямам време дори за поезия.

А в небето просто си грее,

едно слънце – да се обесиш.

Дните са въртележка –

желания непостигнати

и понякога става тежко,

дори да бъда усмихната.

Много здраве на всички завистници,

продъпжавам да пиша рими,

да не вземете да се замислите

за бъдеще необозримо.

Прекалено бавно минава ми

всяко чувство за слабост.

Добре, че ви има приятели,

да ми носите радост.

Прекалено бързо живеем,

а животът е толкова кратък –

двата реда, които да сложим

на надгробния камък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е! Много вярно си го фокусирала...
  • Браво, Мариета! Усмихнатата философия на ежедневието, което ни поднасяш с ненатрапчива ирония е изпитание за всеки от нас.Поантата е убедителна и заковава всичко останало.Поздрав за написаното!😅

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...