Прекалено бързо живея.
Нямам време дори за поезия.
А в небето просто си грее,
едно слънце – да се обесиш.
Дните са въртележка –
желания непостигнати
и понякога става тежко,
дори да бъда усмихната.
Много здраве на всички завистници,
продъпжавам да пиша рими,
да не вземете да се замислите
за бъдеще необозримо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация