Два реда
Прекалено бързо живея.
Нямам време дори за поезия.
А в небето просто си грее,
едно слънце – да се обесиш.
Дните са въртележка –
желания непостигнати
и понякога става тежко,
дори да бъда усмихната.
Много здраве на всички завистници,
продъпжавам да пиша рими,
да не вземете да се замислите
за бъдеще необозримо.
Прекалено бавно минава ми
всяко чувство за слабост.
Добре, че ви има приятели,
да ми носите радост.
Прекалено бързо живеем,
а животът е толкова кратък –
двата реда, които да сложим
на надгробния камък.
© Мариета Караджова All rights reserved.
