Два розови цвята
Рози червени, с любов подредени
ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат.
А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна,
ухаеща странно, искряща
Докоснеш листата, потръпне душата
и топла вълна те обхваща
Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.
Два розови цвята, два тъй странни свята,
два тайни душевни простора.
Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни
за нас простосмъртните хора.
Два цвята, два свята и цял един миг до позора.
1996год.
ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат.
А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна,
ухаеща странно, искряща
Докоснеш листата, потръпне душата
и топла вълна те обхваща
Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.
Два розови цвята, два тъй странни свята,
два тайни душевни простора.
Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни
за нас простосмъртните хора.
Два цвята, два свята и цял един миг до позора.
1996год.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яница Ботева Todos los derechos reservados
Поздрави! 
