12.05.2007 г., 12:21 ч.

Два розови цвята 

  Поезия
585 0 13
Рози червени, с любов подредени
                               ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
                                        роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат.


А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна,
                             ухаеща странно, искряща
Докоснеш листата, потръпне душата
                            и топла вълна те обхваща
Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.


Два розови цвята, два тъй странни свята,
                             два тайни душевни простора.
Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни
                            за нас простосмъртните хора.
Два цвята, два свята и цял един миг до позора.


                                                          1996год.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Там където има любов красива и чиста не може да има позор!Нежен стих!Целувки!
  • Привет!
    Очарователно стихотвореное - червеното и белоснежното се преливат в алена нежност! Поздрави!
  • Wow..много красиви думи Много ми харесва!! 6/6
  • Благодаря ви,че се докоснахте до душата ми.
  • Много хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!
  • Красиво
  • Стихче с аромат на рози!
    Браво, Яница!
  • Хареса ми!
    Поздравления!
  • Браво!
    Интересна метафора
  • благодаря ти
  • Лелееее, колко нечисти помисли имааам...! И за капак - докоснах бялата роза!... Изпитах позора! :о

    Поздрав за стиха! Сега още повече ми хареса! Въпреки... позора!
  • с бялата роза символизирам невинноста в женската душа,
    а с червената не дотам чистите мисли,които имаме понякога
  • Много ми хареса стихът ти!
    Обичам червените рози (колкото и тривиално да звучи)! Но "докоснах листата" на твоята "белоснежна, тъй прелестна, нежна, ухаеща странно, искряща" "като сребърен прах роза, бяла на цвят" и душата ми потръпна...
    Само не разбрах мига до... позора...?!
Предложения
: ??:??