Рози червени, с любов подредени ваза кристална красят, а там между тях, като сребърен прах роза, бяла на цвят. Рози червени, красиви, но без аромат.
А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна, ухаеща странно, искряща Докоснеш листата, потръпне душата и топла вълна те обхваща Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.
Два розови цвята, два тъй странни свята, два тайни душевни простора. Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни за нас простосмъртните хора. Два цвята, два свята и цял един миг до позора.
Много ми хареса стихът ти!
Обичам червените рози (колкото и тривиално да звучи)! Но "докоснах листата" на твоята "белоснежна, тъй прелестна, нежна, ухаеща странно, искряща" "като сребърен прах роза, бяла на цвят" и душата ми потръпна...
Само не разбрах мига до... позора...?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.