12 мая 2007 г., 12:21

Два розови цвята

740 0 13
Рози червени, с любов подредени
                               ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
                                        роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат.


А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна,
                             ухаеща странно, искряща
Докоснеш листата, потръпне душата
                            и топла вълна те обхваща
Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.


Два розови цвята, два тъй странни свята,
                             два тайни душевни простора.
Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни
                            за нас простосмъртните хора.
Два цвята, два свята и цял един миг до позора.


                                                          1996год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...