May 12, 2007, 12:21 PM

Два розови цвята

Poetry

737 0 13

Рози червени, с любов подредени
                               ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
                                        роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат.

А тя белоснежна, тъй прелестна, нежна,
                             ухаеща странно, искряща
Докоснеш листата, потръпне душата
                            и топла вълна те обхваща
Една бяла роза - тъй скромна, невинна... изящна.

Два розови цвята, два тъй странни свята,
                         два тайни душевни простора.
Тъй мамещо вечни, безбрежни, далечни
                            за нас простосмъртните хора.
Два цвята, два свята и цял един миг до позора.

                                                          1996год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Лиана (Галина)

Там където има любов красива и чиста не може да има позор!Нежен стих!Целувки!

2007-08-17T09:11:28+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Привет!
Очарователно стихотвореное - червеното и белоснежното се преливат в алена нежност! Поздрави!

2007-05-25T12:14:56+03:00
Fgttn (Няма значение)

Wow..много красиви думи Много ми харесва!! 6/6

2007-05-15T22:48:41+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Благодаря ви,че се докоснахте до душата ми.

2007-05-13T21:44:48+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!

2007-05-13T14:32:21+03:00