Мирис на люляк във нощта
вятърът рисува с пръсти нежни.
Тихата мелодия на дъжда
довява спомените безметежни,
а ти сгушен в мен като дете
мечтаеш за красиво, цветно утро
за онова безоблачно небе,
в което птиченцето винаги е чуто.
Шепнеш за крехките цветя,
за пухкавото зайче във гората,
а аз на нощен бриз летя
и потъвам бавно в самотата