27 nov 2010, 0:25

Двадесет и деветимата 

  Poesía » Otra
535 0 9

Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха...
А после - непристъпни -
сред морета позлатени
скриха своите лица.
Изтляха двадесет години,
а сякаш робски векове
на тъжни есени и зими
за почернения ни народ.
Под кървавата гилотина
нека всички да преминат!
И нека българският род
да чезне сред разруха!
Напразно грубите ръце
протегнати са за молитва.
Боговете днес са глухи.
Ех... сърцето българско
не помни силата на меча,
раздрани и потъпкани
лежат в прахта бунтовни
знамена... Но докога?

България ще бъде.

 

http://www.bgsviat.narod.ru/

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • дано
  • Страхотен стих! Излъчва сила и родолюбие! Радвам се, че те открих!
  • Саше...възхищавам ти се!
  • Моите адмирации, млади родолюбецо, такива като теб останаха толкова малко...
  • Какви е деца раждала... и надявам се ще ражда Българската майка юнашка... само трябва да ги кърмим с патриотизъм! Като те чета ми става по-спокойно за бъдещето на България!
  • Здравей,Саше!Ненадминат е талантът ти,приятелю!Не ми остава нищо друго,освен да маркирам 6 и оцени БЪДИ!!!
  • Поздравления за Родолюбието, Младенецо!
    Запомни от мен: много държави ще изчезнат от лицето на Земята,
    но не й Страната на Бога - Майка БОГария !!!

    ОРЕНДА
    IYI
  • Привет Саше!!!Да кога ли?Имаме надежда...!!!
  • Ще пребъде България, приятелю!
    Знаем го!
    Поздравления за патриотизма ти!
Propuestas
: ??:??