Двадесет и деветимата
Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха...
А после - непристъпни -
сред морета позлатени
скриха своите лица.
Изтляха двадесет години,
а сякаш робски векове
на тъжни есени и зими
за почернения ни народ.
Под кървавата гилотина
нека всички да преминат!
И нека българският род
да чезне сред разруха!
Напразно грубите ръце
протегнати са за молитва.
Боговете днес са глухи.
Ех... сърцето българско
не помни силата на меча,
раздрани и потъпкани
лежат в прахта бунтовни
знамена... Но докога?
България ще бъде.
http://www.bgsviat.narod.ru/
© Александър All rights reserved.
дано
