Двама
С усмивка тихо ме повикай,
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност,
ще бъде наша вечността.
С ръце протегнати хвани ме,
ще слеем пръсти в забранена тишина
и чувствата добиват вече смисъл,
ще забравим за онази самота.
С очи измамливо поискай ме,
ще скрия теб и мен във лунна светлина
и хората със завист ще ни търсят,
ще бъдем само двама в любовта.
(07.05.2009)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados
И стойността се вписва, мисля. 
