May 13, 2012, 6:21 PM

Двама 

  Poetry » Love
762 0 4

С усмивка тихо ме повикай,

ще дойда аз със тяло на нощта

и времето изгубва вече стойност,

ще бъде наша вечността.

 

С ръце протегнати хвани ме,

ще слеем пръсти в забранена тишина

и чувствата добиват вече смисъл,

ще забравим за онази самота.

 

С очи измамливо поискай ме,

ще скрия теб и мен във лунна светлина

и хората със завист ще ни търсят,

ще бъдем само двама в любовта.

(07.05.2009) 

 

© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??