С усмивка тихо ме повикай,
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност,
ще бъде наша вечността.
С ръце протегнати хвани ме,
ще слеем пръсти в забранена тишина
и чувствата добиват вече смисъл,
ще забравим за онази самота.
С очи измамливо поискай ме,
ще скрия теб и мен във лунна светлина
и хората със завист ще ни търсят,
ще бъдем само двама в любовта.
(07.05.2009)
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
