20 sept 2017, 8:43

Двама

  Poesía
591 0 1

Ще бъдш ли до мен, 
като в онзи ден.
Когато бяхме само двама. 
Под палещото слънце и 
улиците прашни. 
Бяхме двама, само двама. 

 

Не чувахме, не виждахме 
сочещите минувачи, сградите бетонни,
като зъбери надвиснали след  нас. 
Клаксоните на колите, миризмата на бензин. 
Миришеше на пролет, защото бяхме двама. 

 

Днес вървя по пътя прашен 
и всичко пак е там.
Зъбери и минувачи, клаксони, 
коли, миризмата на бензин. 
А ти къде си? Гледам този безкраен 
булевард, после уличките малки
с надежда да те срещна там.

 

Ако пак се срещнем, 
смутено ще се поздравим.
Ще поговорим и през рамо 
на раздяла ще си спомним, 
за онзи ден, когато бяхме двама. 

 

Ще бъдеш ли до мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....