Ще бъдш ли до мен,
като в онзи ден.
Когато бяхме само двама.
Под палещото слънце и
улиците прашни.
Бяхме двама, само двама.
Не чувахме, не виждахме
сочещите минувачи, сградите бетонни,
като зъбери надвиснали след нас.
Клаксоните на колите, миризмата на бензин.
Миришеше на пролет, защото бяхме двама.
Днес вървя по пътя прашен ...