Двама пропукваме бавно леда
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно
в мила, среднощна омая,
а пък сиянието лунно
стеле пътеката наша - към рая.
- В твойте милувки познати
раждат се в изблик планети:
с усмивки ги кичим – позлати,
защото с любов сме заети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
