10 jul 2007, 12:12

Двама с теб

  Poesía
1.3K 0 3
Срещнах те съвсем случайно.
Безмълвна бях във оня час.
Сякаш всичко бе потайно.
Нямах думи, нямах глас.

И сега със теб сме двама.
Застанали срещу света.
Животът ни е странна драма,
раждаща се във нощта.

И все за тебе мисля и копнея.
Вечно твоя - влюбена жена.
Знам, че има смисъл да живея.
Ти си лъчът на мойта светлина.

Двама с теб се носим по потока.
Стремим се към живота нов.
А щом реката е дълбока -
предизвикваме я с нашата любов.

Съдбите ни в една са се преплели.
Вижда се и скорошния край.
Реката свършва своите предели,
а ние с теб се озоваваме във рай.

И няма как да бъдем безразлични.
Благосклонна е съдбата в тоя час.
Макар че всички действия да са типични -
това е бъдеще за нас!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....