10 jul 2007, 12:12

Двама с теб

  Poesía
1.3K 0 3
Срещнах те съвсем случайно.
Безмълвна бях във оня час.
Сякаш всичко бе потайно.
Нямах думи, нямах глас.

И сега със теб сме двама.
Застанали срещу света.
Животът ни е странна драма,
раждаща се във нощта.

И все за тебе мисля и копнея.
Вечно твоя - влюбена жена.
Знам, че има смисъл да живея.
Ти си лъчът на мойта светлина.

Двама с теб се носим по потока.
Стремим се към живота нов.
А щом реката е дълбока -
предизвикваме я с нашата любов.

Съдбите ни в една са се преплели.
Вижда се и скорошния край.
Реката свършва своите предели,
а ние с теб се озоваваме във рай.

И няма как да бъдем безразлични.
Благосклонна е съдбата в тоя час.
Макар че всички действия да са типични -
това е бъдеще за нас!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...