10 jul 2007, 12:12

Двама с теб 

  Poesía
990 0 3
Срещнах те съвсем случайно.
Безмълвна бях във оня час.
Сякаш всичко бе потайно.
Нямах думи, нямах глас.

И сега със теб сме двама.
Застанали срещу света.
Животът ни е странна драма,
раждаща се във нощта.

И все за тебе мисля и копнея.
Вечно твоя - влюбена жена.
Знам, че има смисъл да живея.
Ти си лъчът на мойта светлина.

Двама с теб се носим по потока.
Стремим се към живота нов.
А щом реката е дълбока -
предизвикваме я с нашата любов.

Съдбите ни в една са се преплели.
Вижда се и скорошния край.
Реката свършва своите предели,
а ние с теб се озоваваме във рай.

И няма как да бъдем безразлични.
Благосклонна е съдбата в тоя час.
Макар че всички действия да са типични -
това е бъдеще за нас!...

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??