10.07.2007 г., 12:12

Двама с теб

1.3K 0 3
Срещнах те съвсем случайно.
Безмълвна бях във оня час.
Сякаш всичко бе потайно.
Нямах думи, нямах глас.

И сега със теб сме двама.
Застанали срещу света.
Животът ни е странна драма,
раждаща се във нощта.

И все за тебе мисля и копнея.
Вечно твоя - влюбена жена.
Знам, че има смисъл да живея.
Ти си лъчът на мойта светлина.

Двама с теб се носим по потока.
Стремим се към живота нов.
А щом реката е дълбока -
предизвикваме я с нашата любов.

Съдбите ни в една са се преплели.
Вижда се и скорошния край.
Реката свършва своите предели,
а ние с теб се озоваваме във рай.

И няма как да бъдем безразлични.
Благосклонна е съдбата в тоя час.
Макар че всички действия да са типични -
това е бъдеще за нас!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...