26 abr 2016, 6:19

Двама танцуват край огъня

  Poesía » Otra
541 0 4


Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.


Пропада, докосне ли хладния ден
във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна,
но то събира, набира... поличба...


Ще видиш най-силния чуден човек,
след като всичко красиво погине,
Съчки ще простенат - учтиви пелтеци,
забягнали в слънчева рима...

 

 

Може би този вариант на някои ще хареса повече... а може би не :), но все пак пускам и двата.

 

 

Един пламък танцува из мен и гладно облизва езиче.
Как се прозява в прозрачния дим... чудно, дали го обичам?
Пропада, докосне ли хладния ден във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна, но то ми събира поличби
и срещи с най-силния чуден човек, макар че всичко красиво погива.
Но съчките простенват - учтиви пелтеци... Забягнали в слънчева рима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

15.04.16 и 26.04.16 втори вариант

Благодаря на прочелите!

Comentarios

Comentarios

  • Красиви и двата варианта! В един момент ми харесваше повече първия, а във друг момент втория. Зависи от прочита!
    Благодаря!
  • Благодаря ви, Рени, Мисана, за мненията.

    Кой ми налепи тия единици? Хм... Без никаква споделена критика... Трия оценките... Кажете какво не ви харесва, за да оправя... 1 1 5 1 1 1 5 5 5 5 1 2 Ето... Шестима души... Хайде... Така ли помагате на неумелите автори?? После да не се оплачете, че нямам оценки... Довиждане, детска градина...
  • И двата варианта ми харесват. Не мога да реша кой от тях е по-добър, Лимеруна. Ще помедитирам и дано ми светне. Поздрав!
  • Ако толкова млад човек прозре, че всичко красиво непременно погива, то е и тъжен и мъдър!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...