26.04.2016 г., 6:19

Двама танцуват край огъня

536 0 4


Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.


Пропада, докосне ли хладния ден
във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна,
но то събира, набира... поличба...


Ще видиш най-силния чуден човек,
след като всичко красиво погине,
Съчки ще простенат - учтиви пелтеци,
забягнали в слънчева рима...

 

 

Може би този вариант на някои ще хареса повече... а може би не :), но все пак пускам и двата.

 

 

Един пламък танцува из мен и гладно облизва езиче.
Как се прозява в прозрачния дим... чудно, дали го обичам?
Пропада, докосне ли хладния ден във делва, родила звездите.
Мога да бъда вечно разсеяна, но то ми събира поличби
и срещи с най-силния чуден човек, макар че всичко красиво погива.
Но съчките простенват - учтиви пелтеци... Забягнали в слънчева рима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

15.04.16 и 26.04.16 втори вариант

Благодаря на прочелите!

Коментари

Коментари

  • Красиви и двата варианта! В един момент ми харесваше повече първия, а във друг момент втория. Зависи от прочита!
    Благодаря!
  • Благодаря ви, Рени, Мисана, за мненията.

    Кой ми налепи тия единици? Хм... Без никаква споделена критика... Трия оценките... Кажете какво не ви харесва, за да оправя... 1 1 5 1 1 1 5 5 5 5 1 2 Ето... Шестима души... Хайде... Така ли помагате на неумелите автори?? После да не се оплачете, че нямам оценки... Довиждане, детска градина...
  • И двата варианта ми харесват. Не мога да реша кой от тях е по-добър, Лимеруна. Ще помедитирам и дано ми светне. Поздрав!
  • Ако толкова млад човек прозре, че всичко красиво непременно погива, то е и тъжен и мъдър!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...