8 oct 2018, 23:45

Двамата 

  Poesía
400 5 5

 

Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.

 

Прогърмяват годините – бързи експреси.
Във купетата – страсти, сълзѝ и усмивки.
И на заник е слънцето. Вашата есен
отлежава във мислите пъстра и пивка.

 

Ваш'та бяла пътека не ме натъжава.
Остарявате тихо – без поза и драма.
Любовта побеждава, любовта побеждава...
и е младо сърцето, щом е общо за двама.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Каква поанта само....какъв смисъл!
  • Любов, достойна за уважение!...Поздравления за хубавия стих, Нина!
  • Много хубаво! Благодаря!
  • Не знам защо, но прочитайки твоето стихотворение се сетих за едно на Левчев, казва се " Епиталмии" и завършва така: /цитирам по памет/
    "На нас ни трябва
    щастие в сражение родено,
    не по-голямо от сърцето на човека
    и не по-малко от вселената."
    Много хубаво стихотворение, Нина!
  • Колко споделена любов намирам тук!
    Поздравления,Нина!
Propuestas
: ??:??