Двамата
Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси.
Във купетата – страсти, сълзѝ и усмивки.
И на заник е слънцето. Вашата есен
отлежава във мислите пъстра и пивка.
Ваш'та бяла пътека не ме натъжава.
Остарявате тихо – без поза и драма.
Любовта побеждава, любовта побеждава...
и е младо сърцето, щом е общо за двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
