26 ene 2007, 15:27

Двамата с тебе сме създали

  Poesía
912 0 11


 

Любовта ни дава без да взима –

без край в душите ни витае

и е сила тя, неугасима,

над която всеки все гадае,

щом открил е съществото сродно,

за да ходи в пътека драга,

че любовното е благородно

и събужда то усмивка блага,

а животът е любим за двама-

за мъжа и за жена почтена,

правеща така, че като дама,

на мъжа душата е смирена.

-Двамата с тебе сме създали

любовта, достойна за похвали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да...Вярно е. Благодаря!
  • Този смях почти го чух е, сега ще бягам по неотложни задачи, сътворих няколко усмивки, това е достатъчна предпоставка за хубав ден !
  • Ха ха ха......Нееееее.....В любовта няма делание на ние и вие...
    Въпросът е дали тя е споделена...Това изчерпва въпроса.

  • Хайде сега пък "фрустрационни" взривове? а пък ние да сме смиренички, нали...
  • Диди,
    Правиш собствено откритие, а моето откритие е, че при мъжете стихията на любовта протича като фрустрационни взривове, от които можеш да се спасиш именно чрез това, което тук съм посочил - смирението, носено от споделената любов.
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...