2 abr 2014, 15:50

Двамата сме свят

1.5K 0 0

Ти си моят свят.

На изгрев слънце

тихо влизаш и заспиваш,

притискаш ме с тяло изморено,

прегръщаш ме и устни в моите впиваш.

Събуждам се под топлината ти

в любов обляна,

играя си с лъчите,

проникващи под щорите.

Ти нощ си, аз съм ден,

а двамата сме свят.

Аз съм твоят свят.

На лунна светлина

с очите си те галя,

нощта в уюта се стопява,

в усмивката, с която те желая.

Пленявам те с нежна страст,

единствен дъх оставям ти,

за да изваяш с думи

най-сладкото признание:

Обичам те.

В стенанието на трепета

за вечността

да запечатиш този миг

и двамата да пожелаем 

да се случи пак.

Капка по капка.

Миг подир миг

и вик на сърцата:

Не мога без теб!

Ти нощ си.

Аз съм ден.

А двамата сме свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jana Light Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...