2.04.2014 г., 15:50

Двамата сме свят

1.5K 0 0

Ти си моят свят.

На изгрев слънце

тихо влизаш и заспиваш,

притискаш ме с тяло изморено,

прегръщаш ме и устни в моите впиваш.

Събуждам се под топлината ти

в любов обляна,

играя си с лъчите,

проникващи под щорите.

Ти нощ си, аз съм ден,

а двамата сме свят.

Аз съм твоят свят.

На лунна светлина

с очите си те галя,

нощта в уюта се стопява,

в усмивката, с която те желая.

Пленявам те с нежна страст,

единствен дъх оставям ти,

за да изваяш с думи

най-сладкото признание:

Обичам те.

В стенанието на трепета

за вечността

да запечатиш този миг

и двамата да пожелаем 

да се случи пак.

Капка по капка.

Миг подир миг

и вик на сърцата:

Не мога без теб!

Ти нощ си.

Аз съм ден.

А двамата сме свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jana Light Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...