Ти си моят свят.

На изгрев слънце

тихо влизаш и заспиваш,

притискаш ме с тяло изморено,

прегръщаш ме и устни в моите впиваш.

Събуждам се под топлината ти

в любов обляна,

играя си с лъчите,

проникващи под щорите.

Ти нощ си, аз съм ден,

а двамата сме свят.

Аз съм твоят свят.

На лунна светлина

с очите си те галя,

нощта в уюта се стопява,

в усмивката, с която те желая.

Пленявам те с нежна страст,

единствен дъх оставям ти,

за да изваяш с думи

най-сладкото признание:

Обичам те.

В стенанието на трепета

за вечността

да запечатиш този миг

и двамата да пожелаем 

да се случи пак.

Капка по капка.

Миг подир миг

и вик на сърцата:

Не мога без теб!

Ти нощ си.

Аз съм ден.

А двамата сме свят.