Двамина
Тя е слънце, той е шепот.
Тя е ручей, той е звън.
Пада вечер, вопъл неизречен
прокънтява нейде огнен гръм.
Тя е пролет,
той е есен.
Тя е дъжд, а той мъгла.
Но посрещат всеки ден със песен.
И двамина са сега!
Тя е птица,
той е хищник.
Тя е повей, той вълна.
Двамина са сега!
Тя е призрак в грях облечен,
той е жертва на страстта.
Двамина са сега!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Павлов Todos los derechos reservados
