Dec 12, 2015, 1:55 PM

Двамина 

  Poetry » Love
1236 0 6

Тя е слънце, той е шепот.

Тя е ручей, той е звън.

Пада вечер, вопъл неизречен

прокънтява нейде огнен гръм.

Тя е пролет,
той е есен.

Тя е дъжд, а той мъгла.

Но посрещат всеки ден със песен.

И двамина са сега!

Тя е птица,
той е хищник.

Тя е повей, той вълна.
Двамина са сега!

 

Тя е призрак в грях облечен,
той е жертва на страстта.
Двамина са сега!

 

© Димитър Павлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лек,приятен стих.Сравнителните съпоставки много удачни.Поздрав от мен!
  • Тук дотърчах първо,щото поемката си е моя.Благодарско на приятелите!Ще да ти кажа Мисане,дето Г-лин димитров не ще да е от тях.Тръчка тука там пръв от любопитство.Но пък ще му благодаря за уважението.А ти Премъдри Соломоне, що дириш на мойта страничка?Кат ми пишеш двойка много ми е зор.Ама ще да те светна,че Соломон не си,не ще да си Юнг,та дори и Ницше.Палячо и толкоз.Палячо,гладен за внимание,дето никой не ще да му даде.Ама на,изкажи се,то лошо нема.Ама що се противиш робе на по-умните от тебе?На една картинки писах шестица,ама на осмица искаш ти.
  • На мен повторението не ми натежа.
  • Ех, Димитре, перфектно изпълнение! Браво!!!
  • Ин и ян, тези и антитези! На висота е поетичния ти текст, Димитър! Виждам, че някои бивши твои опоненти започваха да ти се умилкват. Не зная причината за този им лупинг и сигурно няма да я узная. Но да не си се оказал най-случайно техният началник в някоя медиа /настоящ или бъдещ/? От мен висока оценка, заслужено поздравление и весели празници!
  • Това наистина е хубаво
Random works
: ??:??