Тя е слънце, той е шепот.
Тя е ручей, той е звън.
Пада вечер, вопъл неизречен
прокънтява нейде огнен гръм.
Тя е пролет,
той е есен.
Тя е дъжд, а той мъгла.
Но посрещат всеки ден със песен.
И двамина са сега!
Тя е птица,
той е хищник.
Тя е повей, той вълна.
Двамина са сега!
Тя е призрак в грях облечен,
той е жертва на страстта.
Двамина са сега!
© Димитър Павлов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
