19 ago 2015, 11:09

Дванадесетият час 

  Poesía
322 0 0

Когато гръм в душата ми удари

насред дванадесетия час,

разтанцуват се стрелките стари

на часовника в печален джаз.

 

Моментите като камбани медни

започват да мълчат в захлас

и разливат се искрите бледни -

огледало на самите нас.

 

И спомените пепел стават

мъртви, без огън да ги изгори.

Те нямат сила да избягат.

Tе са спомени от неживени дни.

 

И там, насред дванадесетия час

танцуват все стрелките стари.

Въртят се бавно във печален джаз,

а гръм в душата ми удари.

© Станислав Димов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??