Дванадесетият час
Когато гръм в душата ми удари
насред дванадесетия час,
разтанцуват се стрелките стари
на часовника в печален джаз.
Моментите като камбани медни
започват да мълчат в захлас
и разливат се искрите бледни -
огледало на самите нас.
И спомените пепел стават
мъртви, без огън да ги изгори.
Те нямат сила да избягат.
Tе са спомени от неживени дни.
И там, насред дванадесетия час
танцуват все стрелките стари.
Въртят се бавно във печален джаз,
а гръм в душата ми удари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Димов Всички права запазени
