Aug 19, 2015, 11:09 AM

Дванадесетият час 

  Poetry
342 0 0
Когато гръм в душата ми удари
насред дванадесетия час,
разтанцуват се стрелките стари
на часовника в печален джаз.
Моментите като камбани медни
започват да мълчат в захлас
и разливат се искрите бледни -
огледало на самите нас.
И спомените пепел стават
мъртви, без огън да ги изгори.
Те нямат сила да избягат.
Tе са спомени от неживени дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Димов All rights reserved.

Random works
: ??:??