Когато гръм в душата ми удари

насред дванадесетия час,

разтанцуват се стрелките стари

на часовника в печален джаз.

Моментите като камбани медни

започват да мълчат в захлас

и разливат се искрите бледни -

огледало на самите нас.

И спомените пепел стават

мъртви, без огън да ги изгори.

Те нямат сила да избягат.

Tе са спомени от неживени дни.

И там, насред дванадесетия час

танцуват все стрелките стари.

Въртят се бавно във печален джаз,

а гръм в душата ми удари.