Дванадесетият час
Когато гръм в душата ми удари
насред дванадесетия час,
разтанцуват се стрелките стари
на часовника в печален джаз.
Моментите като камбани медни
започват да мълчат в захлас
и разливат се искрите бледни -
огледало на самите нас.
И спомените пепел стават
мъртви, без огън да ги изгори.
Те нямат сила да избягат.
Tе са спомени от неживени дни.
И там, насред дванадесетия час
танцуват все стрелките стари.
Въртят се бавно във печален джаз,
а гръм в душата ми удари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Димов Все права защищены
