Дванайсе
Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират
десет пръста
в клавиатурния затвор.
Защо ли толкова съм екзалтиран
от полета на птиците,
зареяни във градския простор.
Не спя – кошмарно сублимирам,
в премислиците на съня
безцелно търся отговор.
Мечти – насилваната дума.
Природата – отдушник и кенеф.
Кажи, монашеската роба
отива ли на този век?
12.12.2012
София
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Братан Todos los derechos reservados
