Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират
десет пръста
в клавиатурния затвор.
Защо ли толкова съм екзалтиран
от полета на птиците,
зареяни във градския простор.
Не спя – кошмарно сублимирам,
в премислиците на съня
безцелно търся отговор.
Мечти – насилваната дума.
Природата – отдушник и кенеф.
Кажи, монашеската роба
отива ли на този век?
12.12.2012
София
© Братан All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
