26 ene 2020, 6:58

Дванайсетият 

  Poesía
446 0 3

 

 

 

 

Защо ме гледаш тъй тъжно,
нима ти нещо омилях,
трудно време мое мъжко,
нали и през теб оживях ...?

 

Казват, дванайсет живота имал човека -
единия от тях бил тук и сега,
но дали е пръв или пък пети?
Незнайна е всяка съдба ...

 

Но знам, не съвпадат тези животи,
всеки дошъл е от свое ниво
и търси в множеството очите на този,
който опивал го е преди като отлежало вино.

 

Кажи ми за последно, пиян ли аз изтрезнявам,
нима дванайсетия живот изживях си,
след който на човеците раснат крилата
и отлитат незавръщащи се ангели ...?

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??