Дванайсетият
Защо ме гледаш тъй тъжно,
нима ти нещо омилях,
трудно време мое мъжко,
нали и през теб оживях ...?
Казват, дванайсет живота имал човека -
единия от тях бил тук и сега,
но дали е пръв или пък пети?
Незнайна е всяка съдба ...
Но знам, не съвпадат тези животи,
всеки дошъл е от свое ниво
и търси в множеството очите на този,
който опивал го е преди като отлежало вино.
Кажи ми за последно, пиян ли аз изтрезнявам,
нима дванайсетия живот изживях си,
след който на човеците раснат крилата
и отлитат незавръщащи се ангели ...?
© Валентин Василев All rights reserved.
