Двата Свята

Два бряга на вълнуваща река

шумят със неизказани слова,

над тях изгрялата дъга

прелива във безкрайна синева.

Препускат бреговете,

прехвърчат техните искри

в небе на падащи комети

и на изгряващи звезди.

Мъжки бряст простира клони

към женски храст с вълшебен цвят,

листата цветовете гонят,

а пък цветята търсят ги във този кръговрат.

Два свята са покълнали във вечната гонитба,

два свята вдъхват своя трепет,

два свята, устремени в своята беритба,

със вихрения бяг из необятни степи.

Елегантност, грим и чаромат

дълбаят гордото сърце,

във него чувства-водопад,

водопад бушува и под нежното лице.

Дантелените ръкавици

играят си със мъжкото сърце,

тупти сърцето с неподправен пулс

в изящните лакирани ръце.

Маникюрите преравят

неговите гънки,

за да открият ключ рубинен

към неразгадана брънка

на лабиринт от невидяните градини.

Пинг-понгът във любовен маратон

замайва с дрибъл на финален корт,

летящите стрели на Купидон

се сипят към непревземаем форт.

Няма край за този диалог,

раните зарастват, за да се открият нови

и в диалога няма епилог,

а само бурния поток на сладката отрова...

гр. София, 03.07.2016 г.