5 feb 2015, 1:46

Две

703 0 0


Две звездопадни тишини обяздват вятъра -
безумен кон по-кадифен от вечер.
Свисти камшикът вплел лъчи от лятото
в едно препускане към вечност.

Два незададени въпроса търсят отговор.
Тече по лунен водопад река от сенки,
във сън тъй чувствен времето е метеор…
а Бог заспал е върху слънце - да не гледа.

Две длани се изгубват, за да се намерят пак.
Целувките превръщат мигове във рози.
Ръбът на лудостта е остър като жаден страх…
Докосванията са в истини - хипнози.

Парчета обич две по-вкусни от света,
се губят в устните на лакомото утро.
Кафето е с каймак от разтопена свобода.
Зората е ранена в мислите кошута.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....