Две звездопадни тишини обяздват вятъра -
безумен кон по-кадифен от вечер.
Свисти камшикът вплел лъчи от лятото
в едно препускане към вечност.
Два незададени въпроса търсят отговор.
Тече по лунен водопад река от сенки,
във сън тъй чувствен времето е метеор…
а Бог заспал е върху слънце - да не гледа.
Две длани се изгубват, за да се намерят пак.
Целувките превръщат мигове във рози.
Ръбът на лудостта е остър като жаден страх…
Докосванията са в истини - хипнози. ...