10 abr 2013, 8:43  

Две

  Poesía » Otra
515 0 0

Две са те, а цяла се наричам,
две докрай различни сили,
първата, душата крехка на момиче,
другата, жена със страсти силни.

 

Момичето, което знае само да обича,
готово е от себе си да се отрича,
за щастие копнее и сънува,
светът си в розово да изрисува.
Мечтае нощем слънцето да види

и сутрин с обич да се буди.

 

Жената в черно е до нея.
Тя в страст гори,
но никога не се зарича
само тебе да обича.
Сама тя броди, скита из пустини,
осиротели в душата манастири.

 

Две са те, а цяла се наричам,
как ми се иска някого да заобичам.
Да знае той, че тези двете сили
жената в мен са изградили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...