Две са те, а цяла се наричам,
две докрай различни сили,
първата, душата крехка на момиче,
другата, жена със страсти силни.
Момичето, което знае само да обича,
готово е от себе си да се отрича,
за щастие копнее и сънува,
светът си в розово да изрисува.
Мечтае нощем слънцето да види
и сутрин с обич да се буди.
Жената в черно е до нея.
Тя в страст гори,
но никога не се зарича
само тебе да обича.
Сама тя броди, скита из пустини,
осиротели в душата манастири.
Две са те, а цяла се наричам,
как ми се иска някого да заобичам.
Да знае той, че тези двете сили
жената в мен са изградили.
© Габриела Всички права запазени