4 dic 2008, 9:42

Две Аса 

  Poesía
465 0 3
Едно легло покрито с рози,
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.

Когато две аса отново легнат,
всесилни в свойте половини,
зад любовта парите тегнат
и тя за тях е с друго име.

По-навик я посрещат и вълнуват,
обичам те е като добър ден.
В очите даже пламък не танцува,
угаснал, той изгуби се, съвсем.

Чаршафите пропити с егоизъм,
мачкат се с фалшивите им пози
и винаги без много драматизъм,
оставят рана в брачното им ложе.

Заспиват с мисълта за утре,
за новите проекти и идеи,
усмивката прибират я навътре,
като банкнота, да не се пилей.

Похарчили нощта на дребно
от сделките и своята игра,
раздават пак тестето за последно
и пак по равно всичките аса.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??