4 dic 2008, 9:42

Две Аса

  Poesía
653 0 3
Едно легло покрито с рози,
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.

Когато две аса отново легнат,
всесилни в свойте половини,
зад любовта парите тегнат
и тя за тях е с друго име.

По-навик я посрещат и вълнуват,
обичам те е като добър ден.
В очите даже пламък не танцува,
угаснал, той изгуби се, съвсем.

Чаршафите пропити с егоизъм,
мачкат се с фалшивите им пози
и винаги без много драматизъм,
оставят рана в брачното им ложе.

Заспиват с мисълта за утре,
за новите проекти и идеи,
усмивката прибират я навътре,
като банкнота, да не се пилей.

Похарчили нощта на дребно
от сделките и своята игра,
раздават пак тестето за последно
и пак по равно всичките аса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...