Две Аса
Едно легло покрито с рози,
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.
Когато две аса отново легнат,
всесилни в свойте половини,
зад любовта парите тегнат
и тя за тях е с друго име.
По-навик я посрещат и вълнуват,
обичам те е като добър ден.
В очите даже пламък не танцува,
угаснал, той изгуби се, съвсем.
Чаршафите пропити с егоизъм,
мачкат се с фалшивите им пози
и винаги без много драматизъм,
оставят рана в брачното им ложе.
Заспиват с мисълта за утре,
за новите проекти и идеи,
усмивката прибират я навътре,
като банкнота, да не се пилей.
Похарчили нощта на дребно
от сделките и своята игра,
раздават пак тестето за последно
и пак по равно всичките аса.
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.
Когато две аса отново легнат,
всесилни в свойте половини,
зад любовта парите тегнат
и тя за тях е с друго име.
По-навик я посрещат и вълнуват,
обичам те е като добър ден.
В очите даже пламък не танцува,
угаснал, той изгуби се, съвсем.
Чаршафите пропити с егоизъм,
мачкат се с фалшивите им пози
и винаги без много драматизъм,
оставят рана в брачното им ложе.
Заспиват с мисълта за утре,
за новите проекти и идеи,
усмивката прибират я навътре,
като банкнота, да не се пилей.
Похарчили нощта на дребно
от сделките и своята игра,
раздават пак тестето за последно
и пак по равно всичките аса.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
